ВЪРХУ ТЕЗАТА “ПРЕД ПЕПЕЛИЩЕТО НА НЕСТАНАЛОТО БЪЛГАРСКО ОБЩЕСТВО”, ЧАСТ III

Кратка характеристика на съхраненото, автентично, исконно българско общество

Българското общество е селско – в селската държава, в която до началото на 20 век около 80% от населението обитава в селата (виж данни и графика в /6/). Това наблюдение трябва да е източник на гордост, тъй като селска, тоест уседнала земеделска нация свързана здраво със земята е само една типично Арийска нация; с други думи, българите сме измежду най-дълго запазилите традициите си Арийски народи 28.

Друг важен елемент от характеристиката на българите е следният: българинът винаги е черпил сили от Природата-Майка на всички ни, и реципрочната промяна на съотношението градско/селско население към края на 20 век29 не нарушава ни най-малко традиционната силна връзка на нашенеца с природата.
Катастрофалното нарушаване на това духовно единство започна с “прехода”… към Банановата република, на която най-приляга наименованието “Карикатура България, обезмакедонена”.

Държавата се състои от народ, принадлежащата му територия и всичките му материални ресурси и духовни активи – история, фолклор, език, писменост, религиозна култура… Очевидно, колкото един народ е по-древен, толкова по-богат и по-разнообразен е неговия фолклор. Нашият бидейки чрезмерно богат “селски”30 фолклор, даже и без “Веда Словена”, доколкото все още официално е спорна, представлява още един неоспорим аргумент в полза на претенцията ни за Арийско начало. При всички случаи, от тези извори
трябва да се извежда обществената нагласа във всеки момент от историята на нацията, тоест оттам трябва да започват работата си изследователите на развитието на духовната ни култура.

Измежду отличителните белези на българите31, които на моменти могат да са им в полза, но в някои случаи им вредят, са: изключително упорити, безподобно вироглави, доста мнителни, оспорващи всичко32. Само хубави качества са: изобретателност (инак не биха преживели…), любознателност (и любопитство), трудолюбие, великодушие… Други невероятни съчетания са: огромно търпение (знаят да чакат!), спокойни, но и яростно-темпераментни, когато трябва.

Една от най-важните особености на истинските българи е поставянето на духовността (идеалите, вярата, религията) над прагматизма. В този аспект съществува, между многото други, един безпогрешен изпит: Няма българско сърце, което да не трепне при звуците на песента “Заблеяло ми е агънце” в изпълнение на автора й, големият Борис Машалов. Песента е унищожителен емоционален реквием насочен към пагубното влияние на парите върху човешкото у човека. След което приканвам всеки да съпостави тази общобългарска емоционална присъда с магнетичното влияние на парите върху психиката на американеца днес…

Българите, както впрочем и сродните им народи на Балканите, Русия (включая провинциите й) и Причерноморието, се отличават с безмерна любов към родния край. Контрастът със Западноевропееца, и особено Американеца, е пълен – а и няма как да очакваме от прагматика каквито и да са сантименталности, като привързаност към роден край; за много от тях такова понятие “роден край” въобще не съществува, а за други то е просто мястото, от което са дошли или те самите, или техните родители.33

Българите са общителни и обичат да се веселят (не случайно са потомци на Дионисий); преобладаващата част са музикални (достойни потомци на Орфей), а също и лирици (поети), романтици. В общи линии нашенците са съвестни граждани с високо чувство за отговорност към род, общество и държава – само Номенклатурчиците правят изключение, характерно за склонните към престъпване на законите (писани и неписани, морални или формални).

Горните характерни белези очертават българите като деца на Природата, със силно изявена склонност към формиране на компактно егалитарно общество. Не случайно още изначалните древнотракйски държавици включват точно такива елементи на управлението – “владетелят” е избираем за определен срок и е всъщност военновременен водач, на когото се търси сметка за делата, тоест това би могла да се нарече “военна демокрация”34, безкрайно далеч от стандартното монархично устройство. Тази традиция в общественото устройство и тази нагласа на колективната психика са благодатна почва за вмъкване на елементи на колективизъм в по-късните държавни формации – и прави атрактивни анархизма35 и комунизма. Тук не мога да не споделя, че считам тази склонност към колективизъм за диаметралната противоположност на индивидуализма; всъщност бих го дефинирал като осъзнато съвместно, толерантно и съзидателно съжителство на голям брой силни индивиди съзнаващи необходимостта от обединяване точно заради по-ефикасната защита на индивидуалните интереси, които в своето множество са еднакви и поради това композират и представляват един и същ кохерентен обществен интерес.

С какво тезата за “нестаналото българско общество” е вредна?

Мисля, че по-горните редове демонстрират достатъчно ясно несъстоятелността на тезата на проф. Иво Христов. Но тя е не само базирана на презумптивни умозаключения на кабинетен учен с недостатъчна извадка и ограничен опит в целия заобикалящ го свят; тя е и вредна. Вредата й се заключава в това, че отвлича вниманието на слушащия, четящия и изучаващия я далеч встрани от днешната реалност с всичките й критично тежки за страната и нацията проблеми. Освен това, тя е базирана на неверни твърдения, които наши социолози, политолози, антрополози и др, (къде с действителна професионална подготовка по специалността, къде самоопределящи се като такива, тоест, измислени или набедени) просто възприемат за дадености и започват да надграждат със свои собствени импровизации. Накратко, неверните твърдения са два типа:

Първо, не е вярно твърдението, че на Запад съществува силно развито “гражданско общество”, което е коректив на управляващите и затова демокрацията е силно вкоренена36. Всички известни неправителствени организации, които не са на хранилката на секретните служби, било изцяло, било отчасти, се издържат
от фондации на спонсори като Сорос и компания, като съответно се задължават да прокарват, когато им се нареди, определени мероприятия. Така с годините съм свидетел, че не само Human rights watch, Amnesty International, Transparency International, Avaaz, и пр., но дори и WWF (!) между своята традиционна дейност къде по-често, къде по-рядко, прокарват мероприятия – петиции, събиране на средства, и дори манипулативна пропаганда, които са си чиста проба проекти на диригентите от Deep state.

Второ, в България си има дълбоко вкоренено наше родно “гражданско общество” (което носи чертите на “селско общество”, поради причините, които вече посочихме) и то си функционира по спецификата съответстваща на нашите Балкански условия – при това, някои елементи имат вече вековна история, тоест, те са вече културна потребност и особеност. Такива елементи са напр. читалищата, чиято дейност, освен учебно-просветителската, включва и организиране на събори за надсвирване и надиграване, тоест, функцията на клубове за изучаване на народни песни и танци. Първите български читалища датират от над век и половина, а от около век насам датират и първите доброволни (“граждански”) организации от по-нов тип: ВМОРО, Тракийската Организация, Червен кръст, Есперанто, спортни клубове и безброй други…

Впрочем, пълната характеристика на българското “гражданско общество” изисква да споменем и множество други прояви, общото между които е, че манифестират елементи на колективизма. Такива са честването на празниците, което у нас се отличава както с множествеността си, така и с разнообразието в традиционния ритуал на празнуването, типично свързан с природата и трудовия цикъл: Коледа, Трифон Зарезан, Гьоргьов ден, Еньов ден… Към това трябва да прибавим традиционните празнични хорà, панаирите, нестинарските тържества, седенките… Никъде по света не съм видял толкова поводи за събиране като при нас (потомците на Дионисий и Орфей) – всеки българин има поне два индивидуални повода, за да събере близките си на купон: имен ден и рожден ден. Това прави средния гражданин доста зает, ако трябва да уважи сбирките на всичките си роднини, близки, приятели, колеги, съседи… И като
завършек идваме до делничното празнуване – опитване на домашни ракии, вина, мезета, туршии и пр., което е следствие от силно развитите традиции във връзка с храненето, съхраняването и обработката на реколтата и подготовката на зимнина.

За да завършим характеристиката на българското селско “гражданско общество”, ще трябва да добавим две черти, които са уникални, присъщи само нему – и които удвояват и утрояват тежестта на заключението от горните параграфи, а именно, че ако някой иска нацията му да направи прогрес, трябва да си модифицира “гражданското общество” вземайки тертип от нашето. Тук имам предвид два елемента от нашата традиция свързани с българката. Първият е уникалното й трудолюбие: в /6/ съм цитирал няколко книги и статии атестиращи факти в подкрепа на горното ми твърдение, като най-убедителни са серия снимки в статии на National Geographic Magazine, на които се вижда как мъжът натиска плуга, за да изоре нивата, а жената води животното по браздата, като в същото време плете; как група жени вървейки плетат, на път за пазара; как няколко жени седят всяка до куп зеленчуци на някакъв пазар, като всяка плете, бродира или шие нещо… Авторите на статиите, разбира се, са дълбоко впечатлени. Вторият елемент е още по-фрапантен, особено като се вземе под внимание, че посочените тук свидетелства са от преди около век: българката е посочена като напълно развноправна на съпруга си – в единствена, уникална по рода си позиция! Най- професионално това е отразено от проф. Густав Вайганд, етнограф и лингвист, в /17/, където той съпоставя отношението към съпругите им съответно на българина, турчина, гърка, сърбина и албанеца. Ето, на тази жена днес Евроактивистите искат да помогнат да скъса с националните традиции и да й “изравнят” правата с мъжа й…

Та това е, накратко казано, нашето “гражданско общество” – и преди някой да понечи да му продава “по- издигнато” такова, трябва да обясни на българина защо му е нужен Евро-Атлантическия образец: защото неговото е лошо, или защото е старо, а новото просто ще удвои мизата и животът му ще стане песен много по-любима от досегашната вехта мелодия…

С други думи, нам не е необходимо да ликвидираме нашите организации и традиции, формиращи досегашното българско гражданско общество, за да ги заменим с някакви привнесени (ЕвроАтлантически) такива, най-малкото понеже ако направим това, ще престанем да бъдем българско гражданско общество, а ще се превърнем в чуждо нам такова – тоест, ще ликвидираме България37. Е, питам аз сега: “Това ли искаме, това ли е целта?” Пропагандистите на “Европата” едва ли ще искат да ви отговорят на този въпрос, понеже се самовкарват в ъгъла. Ако е “Да”, следват убийствени въпроси от сорта на “Защо трябва да правим от децата си недообразовани малоумници? Защо трябва да ги превръщаме в послушни консуматори? Защо внасяме чужди нам култура, която застрашава да измести родната? Защо трябва да тласкаме децата си
към безумието на психопатите неолиберали, индуцирайки безполовост, повърхностност и незачитане на (хилядолетната си) национална култура?…” и заключението “Вие, господа, сте най-върли национални предатели!” Ако отговорът е “Не”, следва неприятния въпрос: “А защо ни тласкате към нещо, което не искаме – от некомпетентност, или просто защото с друго не можете да си вадите хляба?”

Къде сме днес ?

За да няма разминаване на аргументите, ето каква е реалната картина на случилото се, така както то изглежда от моята камбанария: За последните 30 години България се превърна в една модерна Бананова република, характеризираща се с:

  • тотална зависимост от външни за страната ни фактори и институции
  • типична многопартийна Номенклатурокрация /18/38
  • разграбена и разрушена икономика, включително в структурните отрасли, с брутен продукт, който едва към 2015 г. стигна по номинална стойност този през 1985 г.39
  • централизирана метрополия и загиваща провинция
  • огромен, и непрестанно нарастващ, брой гурбетчии40
  • огромен брой официално безработни
  • значителен брой скрити (в двойно по-големия спрямо времето на 9-милионна България, с икономика на пълната заетост, брой ВУЗове) безработни, дегизирани като студенти – за които бездруго няма работни места, тъй като пазарът на труда е в плачевно състояние (съответстващо на икономиката, естествено)
  • стопанска дейност зависима от кредит (висок бюджетен дефицит, покриван от нарастващ външен дълг) и нулев шанс за измъкване от дупката – така България, изключвайки революция, е безвъзвратно редуцирана до периферен придатък на индустриализирана Европа, с огромната част от населението й превърнато в гастарбайтерите и просяците на Великия Евросъюз
  • постоянен дефицит на търговския баланс (тоест, печалбата, доколкото я има, частично или изцяло изтича навън)
  • селско стопанство полуразрушено и зависимо от субсидии
  • най-ниска в Европа покупателна способност на масите (по официални данни поне 60% от населението са около и под нивото на бедността за страната – което маркира дъното в ЕС)
  • миниатюрната част от населението, която живее малко по-добре от средностатистическия българин се “труди” за разпространяване славата на “европейската идея”, “европейските ценности” и “европейския модел за гражданско общество”41 – с други думи (в моя речник) добавената стойност й се начислява за упражняване в алабалистика; преобладаващата част от горната прослойка пребивава в София и манифестира, с много редки изключения, “синдрома на столичаните” – придобита способност за автоматично повишено, макар и с нищо необосновано, ниво на високомерие спрямо провинциалите42; в друг аспект забелязалите тази неприятна промяна спрямо хубавите времена преди “прехода”, я дефинират като “натрупване на огромно количество негативна енергия”…

= в резултат на “изтичането на мозъци” средното ниво на интелигентност значително спадна спрямо това по време на “лошия комунизъм”, а относителният дял на пенсионерите (респ. средната възраст на населението) значително се покачи – това явление бих нарекъл “акселериран синдром на Сарацин”, отдавайки заслуженото на предупрежденията на Тило Сарацин /19/.

= “управляващият елит” вече десетилетие как дрънка за необходимостта да станем член на “Шенген”, сякаш с това нещо ще се промени в бита на полугладните и незаетите в трудова дейност маса българи. отскоро се запя и нова песен, за влизане в еврозоната, което е продиктувано единствено от желанието на Номенклатурчиците да “усвоят” фискалния резерв.

докато в първите 20 години след “промяната” вината за сриването на държавата, разграбването на активите, изтичането на мозъци и пр. негативи на “прехода” се хвърляше върху “комунизма”, “службите”, “комунистите”, “ченгетата”… в десетилетието след това, особено след като присъединяването към ЕС не донесе мечтаното избавление, Брюкселските комисари (които трябваше да измислят някакво обяснение, след като косвено имат вина за очевадно измамените надежди) запяха песента “корупция”. Тази тема е любима на всички корумпирани и корумпиращи (точно по причините, поради които крадецът вика “дръжте крадеца”), така че сега тези, които са олицетворението и превъплъщението на корупцията, плюнчат моливи и пишат закони и правилници, вследствие на което обикновените хора получават допълнителни главоболия с администрацията, докато корумпираните Номенклатурчици и чиновници на всички нива, продължават, вече защитени от издигнатите (уж срещу тях) бариери.

междувременно, виждайки несъстоятелността на горните обяснения за националната трагедия, социолози, политолози и подобни подхвърлят всякакви тези, една от които е “нестаналото гражданско общество” – демек, сами сте си виновни, понеже не ставате за (такава възвишена) Евродемокрация (на културните народи – защото сте некултурни!).43

Както и в другите европейски държави, в България антинационалната пропаганда проникна чрез представителствата на множеството Западни НПО и фондации, които бълваха срещу традиционалистите, и които, благодарение на щедрото финансиране в началните бедни години, успяха да вербуват за неолибералната ЕвроАтлантическа кауза голям брой Номенклатурчици44. Такива платени от Соросоидите (а напоследък, вследствие промени в законодателството, и просто от европроектите представляващи
само словославене на “Европейската идея”, тоест, чиста алабалистика) има на всички нива, а за да се види мрежата на влиянието на Фиг. 1 – Фиг. 8 е дадена извадка от публикация /21/, в която е списъка на “неговите хора” в Европарламента45 с кратка характеристика и преценка за очакваното им поведение по
ключови въпроси .

В характеристиките на приятелски настроените съюзници на Сорос се набляга на техния подчертан либерализъм, наричан още и прогресивизъм (предпочитаният в Америка термин за проводниците на неолибералния бълвоч, трансджендъризма и останалата помия). На тези хора се разчита за прокарването на всичко ретроградно и разрушително за националните държави. В преценката за М. Габриел се казва “Истински прогресивист по душа, и може да бъде убедена да гласува против линията на своята (парламентарна) група…” – явно добре я познават, за да твърдят, че може да бъде убедена. За А. Ковачев също пише, че е прогресивист по душа, “но ще направи само умерени политически рискове”. И. Михайлова пък идвала “от партия фокусирана върху правата на човека със социално либерален подход” – каквото и да означава това, на Сорос със сигурност му се вижда като реверанс в неговата посока… На български на подобни типажи им викаме “обикновени помияри”!

съвкупността от подставените от Соросоидите за истински НПО с истински граждански, а не правителствени (или диктувани от спонсори играещи ролята на правителство), цели, плюс споменатата пасмина в Брюксел и еквивалентите им в други столици, плюс огромна сюрия сервилни медии формира това, което в официалните комюникета се нарича “международната общност”. Тази фраза, която в реалност отразява диктуваното им от кандидатите за участници в “Световно правителство” мнение на една презряна тълпа от добре платени послушковци, се използва за оправдание на всички агресивни действия от страна на САЩ и ЕС (чрез НАТО) в последните десетилетия. Така чрез асоциацията си с ЕС България бе въвлечена в агресивни и разрушителни войни, на страната на виновниците и престъпниците: считам, че днес Югославия, Ирак, Либия, Сирия, Украйна и пр. са част от нашия национален срам.

Впрочем, както някой ще забележи, въпреки че българското общество все още е “нестанало”, това не попречи на “международната общност” да си прокара всичките мероприятия както са по плана спуснат отгоре. Очевидно достатъчно условие е Соросоидните организации да се представят за гласа народен – и толкоз! Когато имаш пълен контрол върху медиите, а дори и Европейската централа танцува по твоята музика, наречена “политическа коректност”, “международната общност” декларира точно това, което си пожелаеш. Така Оруелианската епоха се настани устойчиво в Западните “демокрации” ако не през 1984 г., то малко след това /7/.

= В България, както и в другите бивши “соц” страни, Оруел просто си взе няколко години полагаема почивка след 1989 г., само за да смени цвета на коректността. Никой не забеляза, че липсата на “гражданско общество а ла Сорос” не попречи на Оруел ни най-малко – само доц. (сега проф.) Иво Христов отбеляза “недозрелостта” му (може би?). Философстването настрана, белята, която обикновено се маркира от настъплението на неолиберализма, прогресивизма и подобните (мия)зми на днешния “модерен” социум, се стовари с пълна сила върху българите още щом ги новоизпекоха като “европейци”. Пораженията в духовната сфера са колосални и вече засягат второ поколение /2/. Тук само ще маркираме последния изблик на гнойната гангрена, джендъризма. Според мен, отношението към тази нова идиотщина на Соросоидите е индикация за степента на масово зомбиране, респ. степента на “станалост” на “гражданското общество”. Ако ползваме този критерий, ще въздъхнем с облекчение, понеже се виждаме на диаметрално противоположни позиции с “най-напредналите” “граждански общества” в Скандинавия – там масово превръщат децата си в психясали нещастни отрочета (без никаква вина, понеже не си избираме родителитезасега поне), докато у нас и най-плахото предложение в тази насока може да ви докара някоя гневна балканска псувня.

= Деградацията на образованието е закономерен резултат от преминаването от “комунистическо” към “демократично” общество. Причините за това са дискутирани в /2,6,18/. Тук само ще припомним, че както масовизирането, така и повдигането (респ. спада) на нивото на образованието, имат неимоверен, при това дълготраен ефект върху обществото. За илюстрация ще приведа данните за изменението на параметър, който включва като един от главните критерии, макар и не единствен, образованието. Имам предвид индексът за човешко развитие, HDI, който периодически се оценява от ЮНЕСКО (тук цитирам по памет) – около 1985 г. страните от Съветския блок заемаха позициите №25-№30; около 2015 г. бяха спаднали в класацията с по 30-40 точки, а България и Румъния бяха в позиции някъде между №65-№70, непосредствено преди Зимбабве! Днес образователната система е превърната просто в плацдарм на два потока на рекет: един около необходимостта за създаване на нови учебници и помагала, и втори около субсидирането на учащите се46. Това ускорява руинирането на и без това закъсалата държава, която де факто субсидира създаването на кадри за чужди икономики – потокът на нови гурбетчии в последните години е константна величина, приблизително равна на броя на първокласниците в страната!

Трагедията на медицинското обслужване е подобна на горната, както по “произход”, така и по степента на сериозност. Тук също витаят два типа рекет: единият е субсидирането на приватните клиники, чрез т.нар. Медицинска (Здравна) каса47, а другият – на фармацевтичното лоби. Концепцията за Медицинска каса бе създадена в Западна Европа, за да съвмести социалистическия сектор на държавни клиники, болници, санаториуми и пр., с капиталистическия на частни такива. На онова време тази мярка бе необходима, за дa се спре потока на емигриращи лекари за САЩ, където те получаваха баснословни доходи. През годините на благоденствие в Европа, докъм 2000 г., допълнителите разходи за администриране, които тази схема генерира, не се отразяваха съществено на тоталния разход за държавата, още повече, че тя го прехвърляше на работодателите в частния сектор и те го преглъщаха, на фона на все още оптимистичната картина на икономиката, въпреки започналия силен отлив на нови инвестиции поради неустоимата привлекателна сила на Китай, а и други места. След апогея, обаче, този ефект се чувства все по-осезателно, особено в страни, където държавният сектор е силно раздут48. Това, което е важно за България, е, че системата с Медицинска каса е безсмислено утежняване на и без това трудна финансово-икономическа ситуация. Тя трябва да се закрие и държавното (безплатно) медицинско обслужване да се възстанови на бюджетна сметка, а частните клиники да си се борят за платежоспособни клиенти както си му е реда и да не чакат на държавата – нали идеята е да я конкурират? Моля! Съвсем елегантно си отпадат като чисто приватни също дейностите, които не се покриват от държавните болници и клиники: офталмолози, стоматолози, физиотерапевти и др. – впрочем, това трябва да си се реши от общността на медиците (аз си въобразих, че кабинети по тези специалности в държавните учреждения не биха се разкрили, но това може и да не е тяхната идея, особено в периферните райони на страната). Така или иначе, едно упражнение с примерен бюджет в /6/ показва, че реформата в здравеопазването трябва да започне оттам, а и може да се окаже, че много повече от акта на ликвидирането на Медицинската каса не е необходимо; тоест, тя може дотам и да приключи, при това с пълен успех.

= Горните турбулентни явления у нас доведоха до психосоматичен хаос с размерите на епидемия. И тук нямам предвид кохортите от зомбирани ученичета с фиксация върху клавиатурата на умните си
телефони, или армията от младежи с дрипави дрехи, които излъчват самочувствието на филмови звездиили най-малкото модели на фино бельо, за които вече писахме /2/. Трагедията е, че – с изключение на
най-възрастните и живеещите в самодостатъчност на парче земя – огромното мнозинство от зрелите българи са изгубили рационалността, с която толкова се отличаваха от околния свят; изгубили са или продължават да губят активно връзката си с природата; примирили са се с вкуса на отровените и пълни с
хормони и антибиотици хранителни продукти, които членството в ЕС им тика в устите; привикнали са да казват на черното бяло, щом такава е директивата на Европа или Америка; тоест, отказали са се поголовно да мислят, изпаднали са в бездушие, безмозъчие и безсърдечие. Най-точната диагноза, следователно, за състояните на нашата Родина, е “коматозна”…

Библиография

  1. Иво Христов, Пред пепелището на нестаналото българско общество, http://www.memoriabg.com/2015/05/23/
  2. И. Даракчиев, Илюзията “Национална сигурност на Република България”, “Ави-Тохол”, ISBN 1312-2185, №39, стр. 96, 2017
  3. Ivan Daraktchiev, The basics of Nomenklaturocracy’s thesis: 2) Economics of the decline, https://www.academia.edu/37471751/
  4. Ivan Daraktchiev, The basic economic considerations underpinning the upcoming revolution in Bulgaria, /https://www.academia.edu/5237669/
  5. Ivan Daraktchiev, Open letter to Richard Rahn, https://www.academia.edu/4439526/
  6. Ivan D., Bulgaria, terra europeansis incognita, ISBN 978-954-91584-3-4
  7. Ivan Daraktchiev, Nomenklaturocracy or what exactly was Orwell right about, https://www.academia.edu/4439386/
  8. Ivan Daraktchiev, The Revolution within Democracy, https://www.academia.edu/5804006/
  9. Jon Rappoport, Who really runs things in America?, www.nomorefakenews.com
  10. Eric Zuesse, http://www.strategic-culture.org/news/2016/09/21/red-light-warning-on-now-about-hillary-clinton.html
  11. Pepe Escobar, https://www.sott.net/article/328895-Hillary-and-Trump-Les-Deplorables
  12. Ron Paul, END the FED, ISBN 0446549193
  13. Paul Craig Roberts, Washington’s Arrogance Will Destroy Its Empire, www.paulcraigroberts.org
  14. Tony Cartalucci, Brookings’ “Which Path to Persia?”, http://landdestroyer.blogspot.com/2011/02/brookings-which‐path‐to-persia.html
  15. Ivan Daraktchiev, USA’s semi-hot war for control of Russia’s natural resources: the Syrian episode, https:// www.academia.
    edu/20045616/
  16. Ivan Daraktchiev, A ghost wanders through Europe… the ghost of WWIII, https://www.academia.edu/27278606/
  17. Gustav Weigand, Ethnographie von Makedonien, 1924, Leipzig: Friedrich Brandstetter
  18. Ivan Daraktchiev, The basics of Nomenklaturocracy thesis: 1) Exposing modern day Nomenklatura and revealing what kind of reality shall Nomenklaturchiks’ empty promises bring, https://www.academia.edu/34736374/
  19. Thilo Sarazin, Deutschland schaff t sich ab: Wie wir unser Land aufs Spiel setzen. Deutsche Verlags-Anstalt, 2010, ISBN 978-3-421-04430-3
  20. R. Rahn, The success of Eastern Europe, The Brussels Journal, 2012.09.06, http://www.brusselsjournal.com/node/4979
  21. Kumqwat Consult for the Open Society European Policy Institute: Reliable allies in the European Parliament (2014 – 2019)
  22. Емилия-Боряна Славкова, Ето защо гражданското общество не е единно, “Ави-Тохол”, кн. №35, 2015, стр. 103, ISSN 1312-2185
  23. Иван Даракчиев, Проектът БЪЛГАРИЯ, https://www.academia.edu/7618093/
  24. Иван Даракчиев, Разминаването на делата с думите в “старата Европа”, https://www.academia.edu/7618071/
  25. Иван Даракчиев, Отново за гъвкавата демократичност на Европейската демокрация, https://www.academia.edu/7617972/
  26. Иван Даракчиев, Номенклатурокрация – исторически преглед и други мисли, https://www.academia.edu/7618050/
  27. Ivan Daraktchiev, Magna Bulgaria as source of arguments for the EurAsian union, https://www.academia.edu/16690530/
  28. Програма на ДД ЗАЕДНО
  29. Иван Даракчиев, Програмата на ДД ЗАЕДНО – единствената Национална Доктрина за България: размишления върху
    изобилието от “национални доктрини” и “национални стратегии” като способ за дефокусирането на нацията, https://www.academia.edu/29482364/