ВЪРХУ ТЕЗАТА “ПРЕД ПЕПЕЛИЩЕТО НА НЕСТАНАЛОТО БЪЛГАРСКО ОБЩЕСТВО”, ЧАСТ II

След посочените илюстративни примери, следва да пристъпим към аналитично резюмиране картината на. Трагичната метаморфоза на обществото 24 изцяло дължаща се на намесата на култа към парите:

В сферата на нематериалните дейности

  • 1-ва фаза – унищожаване на всяка антагонистична към този култ конкуренция;
  • 2-ра фаза – превръщане на всички (несвързани пряко с материалното производство) културни, спортни и духовни дейности в комерсиална такава;
  • 3-та фаза – превръщане на всичко в шоу-бизнес (вкл. политиката);
  • краен резултат: опошляване на всяко творческо начало, подчинявайки го на изискванията на комерческите принципи – и често превръщайки множество позитивни идеи в тяхната противоположност.

В сферата на науката и образованието (обхващащо образование, възпитание и обучение)

  • образованието е опошлено до състояние на производство на повърхностно обучени, лесни за задоволяване консуматори, идеална среда за масова манипулация на общественото мнение;
  • развиват се приложните науки, с корпоративни средства; фундаменталната наука не представлява предмет на интерес, доколкото няма перспектива за незабавна възвращаемост (миниатюрно изключение тук правят няколко Европейски фондации, които спонсорират независими изследователски институти и университетски лаборатории на континента; в САЩ функционират само две-три подобни лаборатории, като проектите им се финансират до голяма степен от бюджетите на НАСА и Пентагона).
  • компенсация на горните недостатъци идва от непрекъснатия поток от квалифицирани кадри, наготово обучени и специализирани, т.нар. brain drain, който след 1989 г. придоби измеренията на водопад

В сферата на медицината, хранене, селскостопански дейности

Неразривно свързана с химическата и фармацевтичната промишленост: От една страна, тези научни и индустриални сфери постигнаха множество успехи, благодарение на инвестираните средства, ресурси и енергия; от друга, с времето законите на пазарната икономика превърнаха в противник на обществения интерес (що се касае до прекомерната употреба на пестициди, лекарства, ваксини, ГМО и пр.) корпорациите, които ги символизират. Засега балансът се крепи на интензивен и екстензивен PR, но съответните лобита отдавна вече са мишена на словесни атаки, а с времето тенденцията е само към загрубяване на играта, а не обратното.

Банковото дело

Метаморфозата, за която става дума, придоби най-ясни очертания, при това в световен мащаб, по време на експлозивната финансова криза от 2008 г. Множеството публикации, ТВ интервюта и пр. демонстрираха абсолютното отсъствие на каквото и да е духовно начало в съжденията на homo occidentalis, в извадка от поне 90% от цялото. Последвалите реформи показаха, че едрият финансов капитал е окончателно взел средния евроатлантически гражданин в заложничество – с малки изключения, напр. в Исландия, където започна (и се проведе до задоволителен за исландците етап, макар и не докрай) първата според нас революция през 21 век. Заложниците изживяваме последствията от безропотното приемане на новия механизъм, който ни превърна от “господари” на банките (които преди това ни калесваха да си депонираме парите при тях, срещу което ни плащаха нелоша лихва) в техни “слуги” (понеже получават евтини кредити от печатащите нон-стоп нови банкноти централни банки на САЩ и ЕС, те не само демонстрират, че нямат нужда от нашите пари, ами дори започнаха и да ни наказват, когато си ги оставяме при тях). Ситуацията все още крие риск от експлозия, тъй като просперитетът на кредит, постигнат от държавите с неизплатим в обозримо време правителствен дълг (САЩ, Италия, Франция и др.), виси като Дамоклев меч над централните банки с печатници все още в денонощен режим, особено след като през 2014 г. страните от BRICS се обявиха в опозиция на монопола на щатския долар като международна разплащателна единица и работят успешно в тази посока.

Военната промишленост

Военно-промишленият комплекс (ВПК) на САЩ се изяви като една ненаситна ламя, която се превърна в проблем за държавата си. Вместо след разпадането на СССР ВПК да бъде пренастроен към мирновременни производства, започнаха да му се създават войни и измислени заплахи, а през 2001 г. му изнамериха и перманентната “война срещу тероризма”. Клиентелската му база в НАТО и другите военни блокове бе разширена и така се консолидира нелош сегмент на това, което в индустрията наричаме captive business. После се пръкнаха “отникъде” няколко “революцийки” и Чичо Сам започна да помага… а и сегмента merchant business тръгна да върви. При всичката тази заетост никой отговорен Номенклатурчик, нито пък изявен журналист, не се сети да попита “Абе, братя Американци, вие като първи миролюбци, като ревностни защитници на свободата и демокрацията, защо поддържате няколкостотин военни бази в над сто държави по света?” или пък “Каква ви е работата да си пъхате носа навсякъде, където не са ви викали?” Разбира се, това няма как да се случи, понеже money talks (парите говорят), както обичат да казват всичките ми приятели отвъд океана. Повечето от тях отдавна не се хващат на разговор включващ каквато и да е тема свързана с категорията “духовност” – те знаят, че през целия им живот течеше тази отчайващо неприятна метаморфоза, и избягват такива дискусии. Спестявам им ги.

Междувременно Западноевропейският ВПК също си печели, без много шум, от всяка война, която се запланира някъде по света. Особено се отличиха френските и английските военни в Либия,
където най-напред героически бомбардираха до разрушаване системата от водоснабдяващи тръби и напоителни канали, която Кадафи бе почти завършил, за да докара вода през пустинята до плодородните земи на север, както и до по-големите градове. Ако питате летците кой ги прати и на какво основание, ще ви отговорят “Изпратиха ни великите еврокомисари, евродепутати и евродругари, защото те се борят за мир, за демокрация, за правата на човека и за много други подобни хубави работи!”

Право и юриспруденция

Горните няколко примера дават основание да се зададе многократно и многовариантно един и същ въпрос: “Легитимни ли са всичките тия събития? Кой дава право на едностранно или многостранно санкциониране на страна в даден конфликт, на арбитраж, или даже на наказателна акция?” Отговорът на този въпрос е: “Никой! Просто САЩ са си присвоили прерогатива и съответно статута на световен съдия, жандарм и екзекутор (истинско 3 в 1, несменяемо и недосегаемо!), а Европа и голяма част от останалия свят просто послушно кимат.” Юристите в Американския Конгрес, убедени, че действат в името на демокрацията и справедливостта, си приписват юрисдикция върху целия свят. Юристите в Америка са изобретили как да заобиколят Конституцията си, която инак забранява да се водят войни на повече от 500 мили отвъд границите на САЩ (със съответно времево изключение, като временна мярка). Не само хиляди американски войници са стационирани в бази по целия свят, но и те се ползват със статут на недосегаеми – могат да бъдат съдени само от американски военен съд!

Международното право всъщност много отдавна се е превърнало в международно криво. Това е общото заключение от безбройните нелегитимни войни през последните десетилетия, в които и Америка, и Западна Европа показаха незачитане на собствените си правила. За капак на всичко, бяха създадени “международни трибунали” за осъждане на непослушковците, набедени за “виновници” в престъпления, на които всъщност тия бяха изкупителните жертви (или ако щете техни легитимни представители, като
властооблечени от бъдещите жертви).

За търпеливия, внимателно наблюдаващ и обективно-критично мислещ интелектуалец с времето става ясно, че в пълен синхрон с анализираната тук метаморфоза американското законодателство се е развивало и (при отсъствие на радикална обществена промяна) ще продължава да се развива в посока на облагодетелстване на кастата на жреците на Златния Телец. Първият жалон в тази насока бе поставен в средата на 1980те, когато корупцията на горния ешелон в политиката бе окончателно узаконена като дейност наречена “лобиране”25.

Сумарен резултат

от въпросната метаморфоза е изпадането в пълна зависимост на всички институции в Западния свят от една групировка, концентрирала в ръцете си огромен дял от световния финансово- икономически капитал. Наричана е най-често “Deep state”, “Round table”, “Masters of the Universe” /9-11/ и е идентифицирана като колективен манипулатор дърпащ конците на своите марионетки – членовете на световната Номенклатура. И доколкото на днешно време вече над 90% от всички Номенклатурчици в САЩ и ЕС са подвластни на този клуб, стигна се до подчиняване (може да се каже и “заробване”) на огромно мнозинство от хора на волята на шепа индивиди, чиято единствена цел в живота е умножаване на вече натрупаното от тях колосално богатство – и то непременно по механизма на управляван от тях униполярен свят /12-14/…


На този фон това, което е критично важно да се знае от българите (а и не само от тях), е, че днес се намираме на бойното поле на една тотална война за руските ресурси /15/, и че въвличането на България
в нея на страната с позиция противоречаща на националните й интереси е равносилно нов национален крах. Най-важен компонент на тази хибридна военна кампания, която всъщност отдавна придоби характеристиките на тотална световна война /16/ е войната за мозъци 26. А най-успешна кампанията за контрол върху мозъците става, когато мозъците функционират под стрес 27.

Библиография

  1. Иво Христов, Пред пепелището на нестаналото българско общество, http://www.memoriabg.com/2015/05/23/
  2. И. Даракчиев, Илюзията “Национална сигурност на Република България”, “Ави-Тохол”, ISBN 1312-2185, №39, стр. 96, 2017
  3. Ivan Daraktchiev, The basics of Nomenklaturocracy’s thesis: 2) Economics of the decline, https://www.academia.edu/37471751/
  4. Ivan Daraktchiev, The basic economic considerations underpinning the upcoming revolution in Bulgaria, /https://www.academia.edu/5237669/
  5. Ivan Daraktchiev, Open letter to Richard Rahn, https://www.academia.edu/4439526/
  6. Ivan D., Bulgaria, terra europeansis incognita, ISBN 978-954-91584-3-4
  7. Ivan Daraktchiev, Nomenklaturocracy or what exactly was Orwell right about, https://www.academia.edu/4439386/
  8. Ivan Daraktchiev, The Revolution within Democracy, https://www.academia.edu/5804006/
  9. Jon Rappoport, Who really runs things in America?, www.nomorefakenews.com
  10. Eric Zuesse, http://www.strategic-culture.org/news/2016/09/21/red-light-warning-on-now-about-hillary-clinton.html
  11. Pepe Escobar, https://www.sott.net/article/328895-Hillary-and-Trump-Les-Deplorables
  12. Ron Paul, END the FED, ISBN 0446549193
  13. Paul Craig Roberts, Washington’s Arrogance Will Destroy Its Empire, www.paulcraigroberts.org
  14. Tony Cartalucci, Brookings’ “Which Path to Persia?”, http://landdestroyer.blogspot.com/2011/02/brookings-which‐path‐to-persia.html
  15. Ivan Daraktchiev, USA’s semi-hot war for control of Russia’s natural resources: the Syrian episode, https:// www.academia.
    edu/20045616/
  16. Ivan Daraktchiev, A ghost wanders through Europe… the ghost of WWIII, https://www.academia.edu/27278606/
  17. Gustav Weigand, Ethnographie von Makedonien, 1924, Leipzig: Friedrich Brandstetter
  18. Ivan Daraktchiev, The basics of Nomenklaturocracy thesis: 1) Exposing modern day Nomenklatura and revealing what kind of reality shall Nomenklaturchiks’ empty promises bring, https://www.academia.edu/34736374/
  19. Thilo Sarazin, Deutschland schaff t sich ab: Wie wir unser Land aufs Spiel setzen. Deutsche Verlags-Anstalt, 2010, ISBN 978-3-421-04430-3
  20. R. Rahn, The success of Eastern Europe, The Brussels Journal, 2012.09.06, http://www.brusselsjournal.com/node/4979
  21. Kumqwat Consult for the Open Society European Policy Institute: Reliable allies in the European Parliament (2014 – 2019)
  22. Емилия-Боряна Славкова, Ето защо гражданското общество не е единно, “Ави-Тохол”, кн. №35, 2015, стр. 103, ISSN 1312-2185
  23. Иван Даракчиев, Проектът БЪЛГАРИЯ, https://www.academia.edu/7618093/
  24. Иван Даракчиев, Разминаването на делата с думите в “старата Европа”, https://www.academia.edu/7618071/
  25. Иван Даракчиев, Отново за гъвкавата демократичност на Европейската демокрация, https://www.academia.edu/7617972/
  26. Иван Даракчиев, Номенклатурокрация – исторически преглед и други мисли, https://www.academia.edu/7618050/
  27. Ivan Daraktchiev, Magna Bulgaria as source of arguments for the EurAsian union, https://www.academia.edu/16690530/
  28. Програма на ДД ЗАЕДНО
  29. Иван Даракчиев, Програмата на ДД ЗАЕДНО – единствената Национална Доктрина за България: размишления върху
    изобилието от “национални доктрини” и “национални стратегии” като способ за дефокусирането на нацията, https://www.academia.edu/29482364/