Негово Величество Любознанието

Д-р Георги Чалдъков

Любознанието, като латинското saperе aude (да имаш куража да си мъдър) за европейското Просвещение, е мото на българското Възраждане. (Паисий Хилендарски завършва „История славянобългарска“ през 1762 г. в Зографския манастир. Имануел Кант написва „Що е Просвещение?“ на 30 септември 1784 г. в Кьонигсберг, Прусия.)

На будния човек – да изкристализира знанието в теб, да изразяваш мислите си, да си свободен. Да се стремиш да бъдеш превъзходен във всичко, което правиш – древногръцкото arеte, което будителите ни са принесли в нашата пайдея (paideia) – педагогика. Те – от цар Симеон Велики до днес – са нашите учители, педагозите, „тези, които водят децата“ (гр. paidos – дете, ago – водя; в древна Гърция слугата води детето на училище). И в корена на английската дума education (образование) има „водачество“ – от латински educere – „да изведеш, това което го има“ (да разкриеш способностите на ученика), където ducere означава „да водя“; в нашия контекст – „да будя“. Следователно учителите са „слуги“ на учениците и студентите – и водачи, будители на нацията.

Благодарение на приоритетното инвестиране в любознанието, се родиха икономическите тигри в Сингапур, Япония, Южна Корея, а сега – и Китай. През 2010 г. президентът на Израел Шимон Перес ни посъветва: „Не ходете в банките, истината е в научните лаборатории – там се правят великите неща. Оставете хората си да поемат инициативата. Както ние правим. Богатството на Израел не идва от банките, идва от хората. Те могат да изградят велика държава от една малка територия“ – звучи като поезия, превърната в реалност в Израел.

Кой български политик може да очертае с такава дълбочина проблемите на съвременния свят? Затова в нашата икономика тигрите са само на манежа в цирк „Балкански“ и в зоологическите градини в София, Бургас и Варна. Все пак ние можем да се похвалим с приноси в културната зоология – една българска пеперуда, която изкривява двуметров перон в центъра на Париж – бронзова скулптура на Живко Живков, известен като JIVKO по света. Неговата пеперуда, като тази на професор Едуард Лоренц („размахването на крилата на пеперуда в Бразилия може да предизвика торнадо в Тексас“), ни учи, че крайният резултат на дадено събитие зависи от „малки необходими промени“ в началото. Това, което изглежда като хаос, в който не се забелязва ред (повече от 45 + 28 години), има определен порядък. Остава само да позволим на будителите свободно да размахват крилете на любознанието. Тогава то ще отиде в детските градини, училищата, университетите и след тях – колко много други места, където човек може наистина завинаги да се влюбва в знанието. Мултиплицирано в нацията, това означава вещи хора (стига с тези „елити“, „лидери“ и „легенди“) и добро качество на живот. И избор на будни хора за депутати, министри, президенти, кметове, ректори.

Те ще могат да дадат отговор на въпросите: Студентът излиза ли от Alma mater studiorum наистина „нахранен със знания”? Преподавателите осъзнават ли, че „истинският университет е състояние на дух и разум“? Не виждат ли, че на студентите се гледа като донори на пари, а не като реципиенти на знания и морал? Докога университетите и БАН ще продължават да  бъдат фабрики за звания (degree factories) без знания? Кога в изискванията на МОН ще се включи етичен индекс, който накратко да се изписва така: По време на мандатите им, депутати, министри и университетски и БАН-ски ръководители не се допускат до конкурси за доценти, професори, член-кореспонденти и академици.