Унгарска рапсодия в Страсбург

уроци по свободолюбие

Или за Параграф-7 на еврократите

Д-р Георги Чалдъков

Свободата, любовта
са ми всичко на света.
Любовта ми е с цената
на смъртта.
Бих отдал за свободата
любовта.

Шандор Петьофи

Когато мигрантите дойдоха в Европа, Ангела Меркел им каза „Елате всички!” Сега и френският президент, прилагайки либералните клишета за нормите на демокрацията и човешките права, е любезен към тях. Забравил или не иска да си спомни, че френски, английски и американски самолети прогониха режима на полковника Кадафи в Либия и така отприщиха потока от хиляди бежанци към Европа.

За да стане Еврабия? както прогнозираше италианската журналистка Ориана Фалачи.

Гените са преносители на биологична информация, която се унаследява,  мемите – на културна информация, която се „имитира“. Човек е това, което са неговите гени и меми, генетиката и меметиката, които притежава.

Ние имаме Христо Ботев, Васил Левски, Иван Вазов, Пейо Яворов, Панчо Владигеров, Константин Павлов, Илия Минев, студентите от Софийския университет, написали и разпространили позиви срещу танковете на Варшавския пакт, които потушиха Пражката пролет през 1968 г., ….

И Христо Фотев и знаменитата му поема „Книга за свободата“:

Тя - Свободата - се изгражда и руши
не в директивите - а в нашите души!

Имаме ги, но не ги „имитираме“, мозъчните ни огледални неврони не ги отразяват. Имаме хубави гени, но лоши, „страхливи“ меми.

На 25 април 1953 г. списанието Nature публикува статията на 
Джеймс Уотсън и Франсис Крик за молекулната структура 
на наследствеността. На 10 декември 1962 г. 
Уотсън, Крик и Морис Уилкинс са удостоени с 
Нобелова награда за медицина. През 1976 г. 
Ричард Докинс публикува книгата си The Selfish Gene. 
Той за първи път описва гените на човешката културна трансмисия 
– нарича ги „меми“ (гръцки, mimemе, mimetismos – имитирам). 
Мемите са думи, идеи, знания, парадигми, 
които „имитираш“ в семейството, училището, университета... 
Те се „отразяват“ в мозъка и душата на човек – 
той/тя се идентифицира с културата и морала на другите, 
избира ги за модели за подражание, 
за да създаде, ако успее, своя култура и морал.

Orban dixit

Дами и Господа, Сънародници, Унгарци по света, 
Днес Европа не е свободна. 
Свободата започва с говоренето на истината. 
Днес в Европа е забранено да се говори истината.
...
Забранено е да се казва, 
че тези пристигащи не са бежанци и че Европа 
е заплашена от миграцията. Забранено е да се каже, 
че имиграцията носи престъпност и тероризъм в нашите страни. 
Забранено е да се каже, че в Брюксел се съчиняват схеми 
за транспорт на чужденци тук, колкото може по-бързо 
и да бъдат заселени сред нас ...

Унгарците имат Ференц Лист, Лайош Кошут, Шандор Петьофи, Ендре Ади – „най-скръбния син на земята“, Атила Йожеф, Бела Барток, Ласло Наги….. Затова през 1956 г. осъществиха първия масивен народен гняв срещу комунизма, смазан от съветските танкове – „пред очите“ на американските политици. Затова са избрали Виктор Орбан за министър-председател. А ние сме изпратили Сергей Станишев, Георги Пирински и други “цоциалисти” и “либерасти” в  Европейския парламент в Страсбург и Брюксел – на сито, на десетина хиляди евро месечно.

Сега Европарламентът, като съветските танкове през 1956-та, иска да смаже гласа на унгарците, като активира „Параграф-7“ („Catch-7“ – братовчед по бюрократична линия на световноизвестнияCatch-22) на Договора за Европейския съюз. През 1992 г. първи Хелмут Кол призова към съпротива на „еврократските побойници“ (eurocrats bashing) – оттогава те често са обект на критични анализи. Например, за много високите заплати и бонуски към тях, получавани от 56-те хиляди еврократи, и за арогантния им стил на живот…

И за двойните стандарти на храните, внасяни от западноевропейски страни  – хубавите за тях, лошите за Източна Европа. За страните, изнасящи нискокачествени и нездравословни храни, защо не се включват наказателните процедури на „Параграф-7“? Нали правото на здраве е най-важното човешко право!

Защо искате пак да ни заблуждавате като с Истанбулската конвенция?  Зад фасадата „превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие“ да пробутвате джендър идеология и практики. Сега, зад „ценностите на демокрацията и човешките права“ да наказвате Унгария за превантивната й политика относно миграционното цунами, връхлитащо Европа?

¡No pasarán!

Дами, господа и трети — евролиберали от ALDE, EPP  и т.н.  партии! Освен Италия, Чехия, Полша, Словакия,  евродепутати от ГЕРБ и други свободолюбиви европейци ще подкрепят унгарците. Защото те помнят заветите на Шандор Петьофи: „О, свобода наша, сладка, мила, новородена, бъди дълголетна на тази земя, живей, докато на света живее макар и само един унгарец….“

Ако еврократите унижат унгарците, пак ще се отложи настъпването на „нещо ново, европейско, хубаво, голямо, вечно“

перифразирайки една мечта на Ендре Ади, който в началото на XX век в „След конюнктурните човечета” написа: “Сега пируват конюнктурните човечета, но за строежа камъните вече са готови. Все пак ще дойдем да извършим нещо ново, маджарско, хубаво, голямо, вечно.”